Кандидат на ГЕРБ ли е Вили Лилков?
Че Лилков е скритата лимона на ГЕРБ, е втората водеща опорка на тинк-танка (ТТ) на Промяната. Първата беше, че ще разцепи дясното, като под „ дясно “ Промяната, види се, подразбира себе си. „ Зад номинацията на Вили Лилков наднича сътрудник Буда “ – към този момент го разкриха най-прозорливите анализатори на „ Добрите сили “ (ДС).
Тази опорка е скъпа за ТТ на Държавна сигурност, тъй като е „ в крайник “ с главната им политическа теза, която в тази ситуация играе ролята и на идеологическа при неналичието на същинска такава – ГЕРБ е зло, което би трябвало да се унищожи. Промяната съществува, с цел да изкорени ГЕРБ. Оттам нататък няма ляво, няма дясно, няма горе, няма долу, няма бяло, няма черно. Е, то има, но ние споделяме по този начин на хората за по-лесно. Иначе има! Ох, по какъв начин има!
По силата на тази режисура, в случай че за някого има и най-беглото съмнение, че е приветлив на ГЕРБ или че вероятно може да бъде подсилен в нещо от ГЕРБ, то анатема за подобен! И по този метод карат индивида да се изяснява и да се разграничава от ГЕРБ, даже да няма потребност от това. И от време на време с право се изяснява, тъй като доста първосигнални хора към този момент са с задоволително промити мозъци и за тях е задоволително да чуят, че еди-кой-си по някакъв метод е обвързван с Бойко Борисов, и към този момент го зачертават от листата на живите. Всъщност някаква избирателност въпреки всичко има, тъй като ето – и самата Промяна е обвързвана с Бойко Борисов чрез връзка, наречена „ коалиция “, обаче нея никой не я зачертава от листата на живите. Върви ги разбери!
Може би има логичност и в това Вили Лилков да не желае през цялото време да го свързват с ГЕРБ – такива са разпоредбите на играта. Но в тази ситуация, на този стадий нито ГЕРБ, нито Лилков имат потребност да бъдат свързвани. Нямат нито изгода, нито щета от това. На този стадий. Какви са съображенията?
ГЕРБ не могат да си разрешат да не повдигнат претендент и напряко да застанат зад някой към този момент повдигнат. Досега се управлявали София в продължение на 18 години. Да не дадат поръчка би бил прекомерно другоземен ход от тяхна страна, замайващ и свои, и непознати.
Освен това се знае, че не е хубаво да се взе участие на локални избори с листа за общински съветници, само че без претендент за кмет. Не знам за какво е по този начин, само че експертите го настояват. Аз не съм експерт, не и в тази област. В ГЕРБ обаче са експерти – след толкоз години сигурно са такива. Когато (и ако) решат, че Лилков е техният претендент, всички ние ще го разберем недвусмислено. Но до тогава да се твърди това са евтини и леко злонамерени спекулации. „ Ама, видите ли – ще кажат от ТТ (тинк-танка) на Държавна сигурност (добрите сили) – те в този момент са крият, лицемерничат, ще разгласят поддръжка най-после, с цел да излъжат хората. Защо? Как ще ги излъжат? Ако поддържам Лилков, тъй като не поддържам ГЕРБ, и в случай че ГЕРБ в един миг изненадващо за мен поддържа Лилков, то просто ще престана да поддържам Лилков. Какъв е казусът? Какви толкоз конспирации може да има тук? Но концепцията е друга: на всички, които не харесват ГЕРБ, занапред да се каже Лилков=ГЕРБ, с цел да могат те с омерзение да се ориентират към „ по-малкото зло “. А „ по-малкото зло “, несъмнено, това са „ силите на положителното “. Вижте, в случай че бях PR на Промяната, девизът им щеше да бъде: „ Добрите сили – по-малкото зло! “. Ама не съм.
От своя страна Вили Лилков е напипал ниша с огромна сила. Той е знакова дясна фигура от времената преди тоталното оджендъряване на политиката. Университетски учител е и възрастовото му ветрило е доста по-широко в сравнение с елементарните политици – професионални апаратчици. Потенциални негови гласоподаватели могат да бъдат хора от 20-25 годишна възраст до безспир или докато там им се занимава с дивотии. Лилков към момента не е видял личния си капацитет, единствено има предчувствието, че не е дребен. На този стадий няма потребност от подмятания, че ще бъде подсилен от тая или оная огромна партия. Все още е в полет, набира височина и няма потребност да дели стремежа си с някого.
Разбира се, изцяло допустимо е да узрее моментът, в който ГЕРБ да застане зад Лилков било на балотаж, било в друга обстановка. Най-малкото с цел да поуспокои тези свои симпатизанти, които сега с озадачено повдигнати вежди гледат ротационно-коалиционното държавно управление на ГЕРБ с Държавна сигурност (добрите сили).
Една поддръжка от страна на ГЕРБ за Вили Лилков е изцяло разумна, изцяло оправдана от историческа и политическа позиция. В последна сметка става дума за десница. И дано не пробутват следващата си опорка, че ГЕРБ не е дясна партия, тъй като ГЕРБ е изтъкнат член на ЕНП, до момента в който от другата страна единственото дясно е Радан Кънев, дето не можеш да го откъртиш от обятията на Елена Йончева.
Но до тогава Лилков не е кандидатура на ГЕРБ, не играе с ГЕРБ и не обслужва ГЕРБ. Не е „ мюре “, не е „ аватар “ и „ зад него не наднича Буда “. Това са просто нелепости, обслужващи на най-ниско първосигнално равнище следващата пропагандна предизборна теза на ТТ на Държавна сигурност.
Някога може да стане, но в този момент не е. Но пък в случай че някой ден рулетката се завърти по този начин, че се отвори прозорец, в който ГЕРБ поддържат Вили Лилков, в това няма нищо неприятно. Напротив, това ще има своите красоти и за двете страни, само че за тях ще приказваме когато (и ако) му пристигна времето. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Тази опорка е скъпа за ТТ на Държавна сигурност, тъй като е „ в крайник “ с главната им политическа теза, която в тази ситуация играе ролята и на идеологическа при неналичието на същинска такава – ГЕРБ е зло, което би трябвало да се унищожи. Промяната съществува, с цел да изкорени ГЕРБ. Оттам нататък няма ляво, няма дясно, няма горе, няма долу, няма бяло, няма черно. Е, то има, но ние споделяме по този начин на хората за по-лесно. Иначе има! Ох, по какъв начин има!
По силата на тази режисура, в случай че за някого има и най-беглото съмнение, че е приветлив на ГЕРБ или че вероятно може да бъде подсилен в нещо от ГЕРБ, то анатема за подобен! И по този метод карат индивида да се изяснява и да се разграничава от ГЕРБ, даже да няма потребност от това. И от време на време с право се изяснява, тъй като доста първосигнални хора към този момент са с задоволително промити мозъци и за тях е задоволително да чуят, че еди-кой-си по някакъв метод е обвързван с Бойко Борисов, и към този момент го зачертават от листата на живите. Всъщност някаква избирателност въпреки всичко има, тъй като ето – и самата Промяна е обвързвана с Бойко Борисов чрез връзка, наречена „ коалиция “, обаче нея никой не я зачертава от листата на живите. Върви ги разбери!
Може би има логичност и в това Вили Лилков да не желае през цялото време да го свързват с ГЕРБ – такива са разпоредбите на играта. Но в тази ситуация, на този стадий нито ГЕРБ, нито Лилков имат потребност да бъдат свързвани. Нямат нито изгода, нито щета от това. На този стадий. Какви са съображенията?
ГЕРБ не могат да си разрешат да не повдигнат претендент и напряко да застанат зад някой към този момент повдигнат. Досега се управлявали София в продължение на 18 години. Да не дадат поръчка би бил прекомерно другоземен ход от тяхна страна, замайващ и свои, и непознати.
Освен това се знае, че не е хубаво да се взе участие на локални избори с листа за общински съветници, само че без претендент за кмет. Не знам за какво е по този начин, само че експертите го настояват. Аз не съм експерт, не и в тази област. В ГЕРБ обаче са експерти – след толкоз години сигурно са такива. Когато (и ако) решат, че Лилков е техният претендент, всички ние ще го разберем недвусмислено. Но до тогава да се твърди това са евтини и леко злонамерени спекулации. „ Ама, видите ли – ще кажат от ТТ (тинк-танка) на Държавна сигурност (добрите сили) – те в този момент са крият, лицемерничат, ще разгласят поддръжка най-после, с цел да излъжат хората. Защо? Как ще ги излъжат? Ако поддържам Лилков, тъй като не поддържам ГЕРБ, и в случай че ГЕРБ в един миг изненадващо за мен поддържа Лилков, то просто ще престана да поддържам Лилков. Какъв е казусът? Какви толкоз конспирации може да има тук? Но концепцията е друга: на всички, които не харесват ГЕРБ, занапред да се каже Лилков=ГЕРБ, с цел да могат те с омерзение да се ориентират към „ по-малкото зло “. А „ по-малкото зло “, несъмнено, това са „ силите на положителното “. Вижте, в случай че бях PR на Промяната, девизът им щеше да бъде: „ Добрите сили – по-малкото зло! “. Ама не съм.
От своя страна Вили Лилков е напипал ниша с огромна сила. Той е знакова дясна фигура от времената преди тоталното оджендъряване на политиката. Университетски учител е и възрастовото му ветрило е доста по-широко в сравнение с елементарните политици – професионални апаратчици. Потенциални негови гласоподаватели могат да бъдат хора от 20-25 годишна възраст до безспир или докато там им се занимава с дивотии. Лилков към момента не е видял личния си капацитет, единствено има предчувствието, че не е дребен. На този стадий няма потребност от подмятания, че ще бъде подсилен от тая или оная огромна партия. Все още е в полет, набира височина и няма потребност да дели стремежа си с някого.
Разбира се, изцяло допустимо е да узрее моментът, в който ГЕРБ да застане зад Лилков било на балотаж, било в друга обстановка. Най-малкото с цел да поуспокои тези свои симпатизанти, които сега с озадачено повдигнати вежди гледат ротационно-коалиционното държавно управление на ГЕРБ с Държавна сигурност (добрите сили).
Една поддръжка от страна на ГЕРБ за Вили Лилков е изцяло разумна, изцяло оправдана от историческа и политическа позиция. В последна сметка става дума за десница. И дано не пробутват следващата си опорка, че ГЕРБ не е дясна партия, тъй като ГЕРБ е изтъкнат член на ЕНП, до момента в който от другата страна единственото дясно е Радан Кънев, дето не можеш да го откъртиш от обятията на Елена Йончева.
Но до тогава Лилков не е кандидатура на ГЕРБ, не играе с ГЕРБ и не обслужва ГЕРБ. Не е „ мюре “, не е „ аватар “ и „ зад него не наднича Буда “. Това са просто нелепости, обслужващи на най-ниско първосигнално равнище следващата пропагандна предизборна теза на ТТ на Държавна сигурност.
Някога може да стане, но в този момент не е. Но пък в случай че някой ден рулетката се завърти по този начин, че се отвори прозорец, в който ГЕРБ поддържат Вили Лилков, в това няма нищо неприятно. Напротив, това ще има своите красоти и за двете страни, само че за тях ще приказваме когато (и ако) му пристигна времето. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ